Никълъс Уапшот: Кейнс v Хайек – големият дебат (част 2)
Никълъс Уапшот е бивш главен редактор на Times of London и New York Sun и автор на книгата „Роналд Рейгън и Маргарет Тачър – политическият брак“. Това е втората от четирите части на статията от Блумбърг по извадки от книгата му „Кейнс и Хайек – битката, която определи модерната икономика“)
Фридрик Хайек пристига в Лондон през януари 1931 за да приеме поканата да участва в един от най-предизвикателните дуели в историята на икономиката. Неговата цел, в четири лекции пред London School of Economics: Да обори теориите на Джон Мейнард Кейнс и да докаже, че рецесиите не се предизвикват от липсата на желание на потребителите да купуват стоки.
Във втората си лекция, Хайек коментира важна, и в светлината на тогавашната глобална криза, силно наболяла тема – При какви условия ресурсите остават неизползвани? Той декларира, че за да се обясни икономическия феномен, е разумно да се предположи, че с времето икономиката достига състояние на равновесие при което всички ресурси се използват напълно. Но ще има и междинни моменти, при които не всички налични ресурси се използват.
От всички начини по които производството може да бъде увеличено, Хайек обяснява, че най-ефективното е да се ангажира капитала, за да удоволетвори по-късното търсене в нещо, което той нарича „заобиколни“ методи на производство. Той чертае диаграма на черната дъска, под формата на триъгълник. Обяснява, че за да се посрещне бъдещото търсене, предприемачите с времето инвестират в поредица от капиталови стоки - като инструменти и машини – те, в основата си, се продават на други производители на капиталови стоки. В хода на този процес, използването на заобиколните методи на производство води до трупането на повече потребителски стоки за вбъдеще. Предприемачите са готови да забавят правенето на печалбата като инвестират в подобни междинни производствени методи, защото те ще им позволят да произведат повече потребителски стоки вбъдеще, като по този начин задоволят потребностите на клиентите си, които пестят днес, за да имат повече утре.
ОСНОВНИЯТ ВЪПРОС
Това води Хайек до основния въпрос на лекцията му: Как методите на производство нуждаещи се от по-малко капитал се превръщат в методи, нуждаещи се от повече капитал? Отговорът е прост: Когато хората харчат по-малко за потребителски стоки и пестят повече, техните спестявания се инвестират в капиталови стоки. Но има и друг начин. Повечето капиталови стоки могат да се произведат, когато парите се осигуряват от банките на производителите. Вторият метод, посочва той, не са спестяванията, а са „принудителните спестявания“, защото новите инвестиции са дошли не заради нарастването на спестяванията, а просто защото е устройвало банките да кредитират. Когато парите отпуснати като кредити на производителите намалеят до предишното им ниво, инвестираният капитал в оборудване се губи.
„Ще видим в следващата лекция“ – казва той, „че подобно преминаване към по-малко капиталистични методи на производство неизбежно водят до икономически кризи“
ДИСЛОКАЦИЯ И КОЛАПС
В третата си лекция, с обичайния си безупречно щателен, но и суховат подход, Хайек описва как неконтролираното нарастване на кредитирането води с времето до дислокация в производствения процес на капиталови стоки, което, от своя страна, предизвиква колапс в дъното на бизнес цикъла. За да помогне на тези без безмилостно аналитични наклонности, Хайек дава пример:
„Ситуацията ще е подобна на тази на хора на изолиран остров, ако, след като частично са конструирали гигантска машина, която да им гарантира всички потребности, те открият, че са изчерпали всичките си запаси и наличен капитал, преди новата им машина да започне да изкарва продукция. Те няма да имат избор, освен временно да спрят работа по новия процес и да отдадат целия си труд на производството на ежедневната храна, без никакъв капитал“
ТРАЙНА БЕЗРАБОТИЦА
В реалния свят, обяснява Хайек, резултатът е трайна безработица. Той дава простата, макар и неприятна истина, за тези като Кейнс които проповядват нарастването на предлагането на потребителски стоки, за да се увеличи търсенето „Машината на капиталистическото производство ще работи гладко само докато ние сме удоволетворени да потребяваме не повече от тази част на нашето общо богатство, която при настоящата организация на производството е предназначена за текущо потребление. Всяко увеличение на потреблението, ако не е свързано с разпределението на производството, изисква предходни нови спестявания“
Хайек се противопоставя и на друг кейнсиански „лек“, че ако празната част на един завод се вкара в употреба, това ще съживи депресиралата икономика и ще увеличи заетостта
„Това, което икономисти като Кейнс недоглеждат е, че. за да може да бъдат използвани съществуващи заводи на пълния им капацитет, ще е необходимо да се инвестират огромни количества от други средства за производство в един дълъг процес, който ще донесе плодове само в относително далечно бъдеще“
ИЗКУСТВЕНОТО ТЪРСЕНЕ
Той продължава: „Трябва да е ясно, че даването на кредит на потребителите, което в последните години толкова силно се проповядва като лек срещу Депресията, всъщност ще има точно обратния ефект“
Подобно „изкуствено търсене“ просто ще забави деня на разчистване на сметките, посочва той.
„Единственият начин трайно да се мобилизират всички налични ресурси е, следователно, да не се използват изкуствени стимули – независимо дали по време на кризата или след нея, а да се остави на времето да предостави трайния лек“
Накратко, няма лек изход от катастрофата. В дългосрочен план, свободният пазар ще възстанови икономиката до равновесно положение, което ще позволи всеки да е зает.
Хайек уцелва в десятката в очите на публиката. Ето го най-после разумното, убедително осъждане на кейнсинските методи на интервенция. Хайек показва, че „лековете“ идващи от Кеймбридж, които изглеждат убедителни, са изпълнени с логически пропуски. Да имаш най-добри намерения не е достатъчно. Да се опитваш да се справяш със симптомите на депресирана икономика като инвестираш с пари взети назаем само влошава нещата. Вместо това, Хайек предлага трезв лек: забравете за бързото възстановяване, неудобната истина е, че само времето ще оправи небалансираната икономика. Пазете се от гладко говорящи доктори, като Кейнс, които предлагат рецепти за бързи лекове, защото те са шарлатани, продавачи на зелен хайвер. Пазарът има собствена логика и съдържа собствен естествен лек.