Многобройните лица на Джон Уилкс Бут
Театърът или мястото за зрелища продължава да изумява вече хиляди години. Започнал преди хилядолетия, днес той е неизменна част от всяко кътче на света.
Аз се връщам в далечния 19 век и ще ви разкажа за едно име, чиято известност не винаги се свързва с театъра. Говоря за Джон Уилкс Бут. Или убиецът на Ейбрахам Линкълн. Но зад това прозвище стои забележителна кариера като актьор.
Джон е неизменно свързан с театъра. Той е син на актьора Джуниус Брутус Бут и брат на Едуин Бут, който е един от най-великите изпълнители на Хамлет (прави успешни турнета в САЩ и Европа и изиграва ролята над 100 пъти).
Театралната кариера Джон започва през 50-те години на 19 век. През 1855 г. , едва на 17 години, прави първия си дебют в ролята на граф Ричмънд в пиесата „Ричард III” по Чарлз Стрийт в „Театър Балтимор”. Междувременно започва да играе и в уличния театър „Холидей” в Балтимор.
Едно от нещата, към които се стреми е да стане известен и изпитва огромно желание да излезе от сянката на брат си. Това е и причината да използва псевдонима „JB Wilks” в Пенсилвания. Там той се присъединява към акционерното дружество на „Arch Street Theater” през 1857 г.
Лукреция Борджия е образът, в който се превъплъщава на следващата година в „Arch Street Theater”. „Мадам, аз съм Pondolfio Pet-Pedolfio Pat-Pantuchio Ped-дяволите! Кой съм аз?“ – тази реплика, предизвикана от сценична треска, кара публиката да избухне в бурен смях и така ги печели завинаги.
През същата година Бут става партньор в акционерното дружество в театър „Ричмънд” във Верджиния и придобива още по-голяма популярност, благодарение на енергичността си и невероятните си изпълнения.
Въпреки че се е опитвал да избяга от сянката на семейството си, през октомври 1858 г., той участва в пиесата „Хамлет” в ролята на Хорацио, заедно с по-големият си брат Едуин в главната роля. Критиците наричат Бут „най-красивият мъж в Америка” и „естествен гений”, като отбелязват много от неговите качества, сред които изумителната му памет, преценката му и таланта. Физическите му качества са неоспорими – висок, атлетичен, красив и мускулест, той изумява публиката с жизненост като скача и жонглира на сцената.
Красивият външен вид на Бут омайва жените. В края на 1850 г., освен красив, Джон става и богат, заради спечелените му 20 хил. долара, които днес се равняват на около 525 хил. долара. На следващата година той е заливан всекидневно от писма от фенове и влюбени жени. А 1858 г. е особено важна за Джон, тъй като играе в цели 83 пиеси.
Първото си национално турне Бут предприема в края на сезона в „Ричмънд“ пред 1859-1860 г. До средата на 1860 г. той играе в градове като Ню Йорк, Бостън, Чикаго, Кливланд, Сент Лойс, Кълъмбъс, Джорджия, Монтгомъри, Алабама и Ню Орлианс.
Бих казала, че повратно за Бут е избухването на Гражданската война през 1861 г., която се води между Севера и Юга. Тогава избраният за президент на САЩ Ейбрахам Линкълн се обявява срещу робството, което довежда до отцепването на 11 южни щата. Това ще се окаже изключително важно в живота на актьора, както ще видим по-късно.
По време на начало на войната Бут нарича отцепването на Юга „героично” и изказва възхищение, което разярява местните граждани в Олбъни (Ню Йорк). Те от своя страна искат да забранят дори излизането му на сцената. Разбира се, това не се случва и на следващата година в разгара на войната, Бут продължава с пълна сила изявите си. Играе главната роля в „Ричард III” в Сейнт Луис, а след това прави своя дебют в Чикаго. Същата година актьорът се появява за първи път и в Ню Йорк, а през май участва всяка вечер в постановките „Ричард III”, „Ромео и Жулиета”, „Разбойниците”, „Хамлет”, „Отстъпник”, където е в ролята на злодея и постановката „Странниците” в Бостън. Участията му в Бостън и Вашингтон го правят все по-известен и той несъмнено печели симпатиите на публиката.
Ред е на Кливланд! Там той изиграва цял сезон през 1863 г., а забързания му график го довежда до Роуд Айлънд и Хартфорд.
Последна спирка на Джон Бут е „Театър Форд” във Вашингтон, открит през ноември същата година от семейния приятел Джон Форд, и с многобройните 1 500 места. Там Бут е един от водещите участници в пиеса та „Мраморно сърце” на Чарлз Селби, където играе гръцки скулптор, който кара мраморните статуи да оживяват. Смята се, че там и тогава за първи път Бут е посочил Линкълн и му е говорил директно чрез пиесата.
Междувременно през 1964 г. той участва заедно с брат си в „най-голямото театрално събитие в историята на Ню Йорк”. Така е описано изпълнение в пиесата за Юлий Цезар в „Golden Theater Winter” в Ню Йорк. Бут е в ролята на Марк Антоний, а Едуин – в тази на Юлий Цезар. Получените пари от пиесата отиват за статуя на Уилям Шекспир в Сентръл Парк, която все още е там и днес. А на следващата година Джон участва в Шекспировата пиеса „Ромео и Жулиета” във Вашингтон, където се преобразява в ролята на Ромео. Той получава възторжени отзиви за изпълнението си.
Но именно тази година ще бъде последна за неговата актьорска кариера, продължила едва десетилетие. „Животът е сцена и всички ние сме актьори“ ще каже Шекспир, но понякога актьорите от сцената ще пренесат постановката и в живота. А последната сцена на Джон Уилкс Бут ще бъде епична.
Заветната дата е 14 април 1865 г., когато Бут научава, че Линкълн и съпругата му ще присъстват на постановката „Нашият американски братовчед” в „Театър Форд”. Джон познава и има достъп до всяка част на сградата, след което прави план за убийството на американския президент и бягството си. Вечерта на представлението, когато действието е в своя триумф, към 22:00 часа Бут застрелва президента Ейбрахам Линкълн в главата. След което избягва. Веднага е обявена награда за информация, която води до Бут. На места в страната той е разглеждан като герой, а на други места събитието е трагедия.
На 25 април му е заложен капан от войници в хамбар близо до Порт Роял, Вирджиния. Той отказва да се предаде и след като стрелят по него, войниците подпалват хамбара. Последните му думи пред да умре са: „Напразно! Напразно!”. Като в известна пиеса с епичен край, бих казала. Има различни теории за бягството на Бут. Едната е за двойник, убит във фермата от войниците, вместо Бут. Но това остава загадка за нас днес.
Тялото му многократно е местено, докато не го връщат на семейство му, където е погребан с подобаваща церемония.
Така завършва една кратка, но изпълнена с множество премеждия история. Днес Бут е известен като убиецът на Линкълн, но отвъд това стои талантлив актьор, който е очаквал велика актьорска кариера.
Един от най-важните въпроси е този за индивидуалността на актьора – къде свършва играта и къде започва реалният живот. Бут до край е защитавал своите убеждения и вяра, но крайната му постъпка го превръща в противоречива личност. Днес за мен той остава загадка. Вълнуващият му живот и блестящата кариера, грешките и изборите му са част от биография, която остава в книгите и интернет. Дали е герои или убиец всеки сам определя това, но не можем да отречен таланта му и успехът на сцената.
Театърът продължава да ни изумява и вдъхновява. А ние само може да черпим от него и да му се наслаждаваме.